Остават само тези

"Остават само тези, за които ще убия тези, които от приятели станаха фамилия".
Години наред това е принципа, с който живея и никога няма да се промени. Уважението, подкрепата, приятелското рамо - тези неща са неоценими, нямат парично измерение и не могат да бъдат сравнени с нищо друго.
Обаждат ти се през нощта и чуваш думите "Трябваш ми спешно, ела." Ставаш обличаш се и тръгваш без да знаеш защо, без да знаеш какво е станало и какво да очакваш - бой, купон или нещо друго? Без значение е. Отиваш и правиш, каквото трябва. Не се замисляш какво ти коства, какви ще са последствията. Нуждите, радостта, болката всички тези неща са общи.
Може би за някой това са празни думи, но който трябва ще ме разбере.


Не задължение, а нужда е да си помагаме. Респект за всички вас.
"Остават само тези, за които ще убия тези, които от приятели станаха фамилия".