Хаха, пак съм тук.
Може би не точно аз, но поне нещо подобно, сигурно наистина има смисъл да пиша тук, след като бях забравил за тази част от себе си... Еба ли го?

Лудничка :D Недоспиването е като халюциноген...

HC! То бе истинско, то бе ъндърграунд

- Henry Rollins - Black Flag, S.O.A
“По този въпрос мисля, че това е все едно, когато попитали Дюк Елингтън: „Какво мислите за джаза?”, за който се носи слух, че бил отговорил: „Ако трябва да питате, никога няма да разберете.” Когато попитали Лайтнин Хопкинс какво е блусът за него, вместо отговор той започнал да свири на китарата си. Смятам, че това е вид отговор на този въпрос. Това е начин на съществуване. Това е поглед през прозореца към квартала или ситуацията, в която живеем. Като музикална форма, това е прост, директен начин да се изрази това, което е вътре в човека, извън него. Това не е хай-тек изкривяване на музиката и никога няма да бъде.”
Roger Miret - Agnostic Front
„Хардкорът е начин на живот. Това не е нещо, за което просто четеш на случаен флаер, това е цяло едно движение. Не можеш просто да слушаш хардкор, да си правиш татуировки и да си член на хардкор клубове. Не, това е дълбоко чувство на гордост и нещо специално, към което човек принадлежи и което човек трябва да прегърне, да се закълне в него и да му се посвети изцяло. Хардкорът бе резултат от най-старите пънк банди, станали част от Ню Уейва и оставили агресията празна. Това освобождаване от гнева и непрежението е последвано от оправданото насилие. Хардкорът е чист музикален и лиричен адреналин, той е истински поглед върху обществото без филтри, без правила, без пълнежи”.
- Jimmy Gestapo - Murphy's law
„За мен хардкорът са ежедневните реалности, изразявани чрез музиката”.
- Kevin Seconds - 7 Seconds
„За мен хардкорът означава и винаги е означавал интелигентна, искрена, провокираща музика, миксирана с агресия, поведение и хумор. Ударите на сърцето са сладки и одухотворени.”
- Danny Diablo a.k.a Lord Ezec - Skarhead, Ice pick
„Хардкорът е братовчедът на пънк рока и метъла. Метъл китарата прави хардкора. За мен хардкорът е начин на живот. Не каприз. Хардкор душевността e това, което повечето от нас на сцената, притежават. Тя също е най-голямата причина, поради която повечето от нас са разорени. По дяволите!”
- Tommy rat - Warzone, Trip 6
“За мен хардкорът не е просто музика, а начин на живот. Всеки забравя или никога не е осъзнавал, че хардкорът е разклонение на пънка. За мен това бе едно „бягство” от парада на ежедневието, което ме обкръжава, това бе моето освобождение и все още е, до някаква степен. То бе истинско, то бе ъндърграунд.”

Миналата семица беше... без думи направо. Бихме говеда , убихме ги, а и доста филми имаше, направо цял сезон си беше.

Allright.

This right here is going out to all you outcasts, outsiders and outlaws out there tonight.

It's going out to everybody that's ever been locked out or held down or kicked around.

It's going out to all the white trash out there. All the wasted youth.

Everybody that ever felt like they never had a chance.

The world we live in is going straight to hell. The fellows i know, there's no way to turn.

We're all living in exile.

I'm in exile

I been livin' in exile

I'm in exile

I been livin' in exile

I been hangin' on the corner, starin' at the night sky,

and watchin' the cars drive by.

Their faces stare but they don't see me

as I think about the past and I wonder why.(I wonder why!).

A side of life they'll never see has passed before my jaded eyes(my eyes!)

I'm on the outside lookin' in

I hold the burning tears inside my heart

I been runnin', I been runnin' with the hunted, I been runnin' for my whole life

I'm in exile

And I got nothin' but a hope inside, in my heart where hope has died

I been livin' in exile

Tears and pain like a stinging rain, have passed before my eyes

I'm in exile

I been runnin', I been runnin' with the hunted, I been runnin' for my whole life

I been livin' in exile

Forsaken!

Forgotten!

If you haven't been there then you'll never understand

I've stolen, I've lied, I've traded my pride,

'cause I never had a helping hand

They'll steal your innocence and they'll take away your soul

I've stolen, I've lied and there were times when there wasn't anyplace to go

So let's go!

I been runnin', I been runnin' with the hunted,

I been runnin' for my whole life

I'm in exile

And I got nothin' but a hope inside,

in my heart where hope has died

I been livin' in exile

Tears and pain like a stinging rain,

have passed before my eyes

I'm in exile

I been runnin', I been runnin' with the hunted, I been runnin' for my whole life

I been livin' in exile

How many tears have our mothers cried?(In exile)

How many of my kind have died?(in exile)

So I stand here to spit in your eye

and tell you your society is nothing but lies

They lock us up and hold us down,

just another wasted youth, another dead end town

I been waiting so long

I been waiting so long

I been waiting and now my hope is gone

There's gotta be something more than this

There's gotta be something that I missed

I'm in exile

I'm in exile

I'm in exile(There's gotta be something more than this)

I'm in exile

I'm in exile

I'm in exile

I'm in exile

I'm in exile(There's gotta be something more than this)

I'm in exile

I'm in exile

I'm in exile

I'm in exile(There's gotta be something more than this)

I'm in exile

I'm in exile

Yeah! i've been living in exile

I been runnin', I been runnin' with the hunted, I been runnin' for my whole life

I'm in exile

And I got nothin' but a hope inside, in my heart where hope has died

I been livin' in exile

Tears and pain like a stinging rain, have passed before my eyes

I'm in exile

I been runnin', I been runnin' with the hunted, I been runnin' for my whole life

I been livin' in exile

How many tears have they torn from my eyes?(exile)

How many times will we be denied?(exile)

They lock us up and they hold us down,

just another wasted youth, another dead end town

I been waiting so long

I been waiting so long

I been waiting now my hope is... gone

1..2..1 2 3 4

Все пак трябва и малко култура да има :D Кочината има нова табела хахах, не се спряха тия :D

За „недобрите фенове”

Често по телевизията говорят за тях с едва сривано презрение, искрено недоумение и в най – добрия случай - снизхождение. Интелектуалците и изтънчените почитатели на културните мероприятия ги „ласкаят” с думички от сорта: „профани”, „олигофрени”, „деграданти”, „инфантили”, „катили”, „деструктивни елементи”, „изверги”, „маймуни”, „стадо” и други подобни като за безобидни се считат определения в стил „тъпанар”. Вероятно и ти немалко пъти си ги гледал докато чупят седалки и си ги псувал, без да помислиш какво се крие зад шала или качулката, пренебрегвайки факта, че те са навсякъде със своя отбор, надсмели се на природните и социални условия, рискували всичко и раздали себе си, докато ти си седиш удобно на дивана вкъщи и похапваш чипс, верен на принципа „Моят дом е моята крепост”. Не че правиш нещо ненормално, нещо нерационално (всъщност точно рационалността ти пречи да погледнеш извън себе си, ама нейсе), против общо приетия морал. В това си занимание не си сам. На своя страна имаш по – голямата част от българите и още по – солидна част от световното човечество. И точно тука, мой, е разковничето, харизмата на фундамента, до който ти никога няма да стигнеш. Ти, вие сте повече и това прави „ония” уникални, безстрашни, романтични, верни и безумно сърцати... Времето и средата, които фабрикуват ежедневно и ежечасно плашещо голям брой конвейрни рожби на мухъла, роби по избор и предатели по убеждение, сладкодумни дупедавци и „целеустремени” строители на „един по – добър свят”, родиха, без да искат едно явление, което не може и няма да бъде изкоренено... Същата тази епоха на редки емоции, страх и сметки някак създаде тази малка общност и й отреди ролята на вечна „контра”, антисреда на средата и нарушение на правилата. Даде й възможността да каже на света и на овчедушната част от двуногите своето „Fuck off”, под ударите на почти двуметрови палки, презрението на 90 % от „нормалното” население на Земята и осъзнатата еднопосочна безрезервна и себеотрицаваща любов. Естествено, обектът на тези чувства е най – малкото странен за теб, за вас... В крайна сметка „футболът е само игра”, „какво има да се впрягаш”. Само, дето футболът никога не е бил просто игра, а любимият отбор някакъв ансамбъл, който те развлича през скучните съботи и недели (кур за week end – a!). Любимият отбор е нещо, с което се обвързваш веднъж, но завинаги. И тая връзка оцелява през годините, докато жени те зарязват, родители се отричат от тебе, работодатели ти бият дузпата и т.н. до момента, в който усетиш, че си на 40, богат преуспял, но сам или пък беден, провалил се и пак сам. И когато решиш да рухнеш ще знаеш, че има какво да обичаш и че въпросното нещо не би се изгаврило с поривите ти, не би те зарязало. То ще си стои до теб, безмълвно, величаво и вдъхновяващо. Може би само за една шепа „мирмидонци”, но какво пък – нали си е твоят отбор. Футболът е и нещо друго – СВОБОДА, право да докажеш на всички, че на фалша противопоставяш – непринуденост, на предателството – вярност, на страха – смелост, на благоразумието – пиянство, на овчедушието – благороден цинизъм (звучи абсурдно, но съществува). И в този момент преставаш да бъдеш роб, скъсваш с правилата, нормалността и определенията. Спираш да мислиш, да смяташ и преценяваш, просто чувстваш, защото провидението ти влива свободата не в главата, не в ръцете, а в сърцето, там, където никой няма право да бърка, това, което максимум две неща в живота ти ще заслужат да вземат...
Предполагам звучи болно и досадно.... Голям праз...
Нали веднъж Бил Шенкли каза: 'Some people believe football is a matter of life and. death I'm very disappointed with that attitude. I can assure you it is much, much more important than that.'