Не знам. Просто пиша и аз не знам за какво, но си пиша. Нещо... Искам нещо, лошото е, че не знам какво или може би знам, но не искам да си го призная. Все едно.
От известно време дните просто си минават без аз да съм в тях. Сам съм си виновен, че стоя отстрани на всичко, просто гледам и се смея, но не това е начина да се чувствам добре - трябва да създавам събитията в живота си, а не да ги чакам. Искам Бууум, да избухна като свръхнова. Много време мина... трябва да се почувствам жив, да се боря, а не просто да съществувам. Обзема ме някаква апатия. Може би съм изперкал тотално, но не ми се вярва, просто иксам да живея.
Губя форма, а решението е да изляза на улицата преди да съм омекнал съвсем. Трябва да се върна за да ме мразят, да се плашат и да ме уважават. Прекалено много вярвам в хората до мен, а трябва да разчитам само на себе си. Достатъчно е да се "опаря" веднъж за да се върна години назад. Трябва да си върна тръпката, а няма да стане като бягам, седя в нас, разхождам и се наслаждавам на спокойния живот, който водя. Може би трябва да се откажа от нещо за да не загубя всичко, но не искам, а може би наистина трябва... Всичко е като някаква игра.
Ха.
Май ме е страх и ако е така значи много ме е страх. Не знам от какво се плаша, може би от самият страх, но има и нещо друго - искам нещо да се случи за да ми даде някакъв тласък напред, но адски ми се ще да нямам нужда от този тласък и от това "нещо".
Пф, писна ми.
Неделя съм на мач.