Имам право да живея както си зная,
сметката ми Господ ще тегли накрая.
Угода няма никому, макар да се старая.
Среден пръст към всеки,
това му е колая.
Как някому уважение да дам,
щом и обграден от хора пак се чувствам сам?
И болката в душата ми е като ураган,
бавно я променя, и превръща я в катран.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар